Прочети ми книга. Книга за любовта към дома. Прочети ми. Разкажи ми.

Като че ли, все по-често се сблъскваме със захвърлени по улицата книги. И толкова думи се строполяват, като затворници на дъното на желязна клетка, без метафори, скрити от болките – като хората, чиято обвивка се разпада и времето спира. Какво сравнение – човекът е книга. И книгата е като човек.
У дома ли сте си? Прибрали ли сте се в себе си?
У дома ли сте си? Провокираме вниманието ви към няколко книги, припомнящи ни за неразривната връзка с корените ни, с топлото и домашно огнище, там – където сме обичани и принадлежащи.

1. „Хайди“ / Й. Спири/

Макар и класифицирана като детска книга, “Хайди” е способна да породи във всички възрасти много въпроси за силата, която те свързва с едно място, което обичаш с цялото си сърце. Хайди е малко момиче, което остава сираче и затова се налага да живее в Алпите със своя дядо отшелник, който никой не харесва заради трудния му характер. Но противно на очакванията, момичето се влюбва в красивата планина, чистия въздух, животните, за които се грижат двамата с дядо й и като цяло простия живот сред природата. Нещата се променят, когато Хайди трябва да замине далеч от любимото място, за да се грижи за Клара – болното момиче на богато домакинство във Франкфурт. След известно време на мъка по дома й в планината, тя отново се връща в планините при дядо си, а нейната вече близка приятелка Клара я посещава и открива лечебната сила на природата, която успява да я излекува от болестта. Историята е прекрасна именно защото показва как връзката с дома е вечна и един ден рано или късно се завръщаш, за да преоткриеш изгубеното щастие.

2. „Последната любов на баба Дуня“ / А. Бронски/

Територията в близост до Чернобил несъмнено е последното място, където човек би искал да стъпи дори и за малко, камо ли да прекара остатъка от живота си там. Баба Дуня не е от тези хора. Историята се заформя около тази забележителна личност с нейния непримирим дух, силна воля и инат. Вероятно любовта й към родното място е непонятна за повечето читатели, но тъкмо в това се крие смисълът на книгата – една жена, която “на живот и смърт” е решена, че няма да позволи да я отделят от мястото, което въпреки трагичния инцидент, си остава нейният свиден дом и крепост.

3. „Супа от нар“ /М. Мехран/

Марджан, Бахар и Лейла – три млади жени, принудени да избягат далеч от родината Иран по време на войната през 70-те години на миналия век. Без подслон и други близки, те са принудени да оцеляват на различни места, докато съдбата не ги отвежда до ирландската провинция, където трите сестри правят опит да изградят ново и по-добро начало за себе си. Донесли най-доброто със себе си от иранската кухня, те отварят новото кафене в града “Вавилон”, където предлагат най-вкусните и ароматни ястия и сладкиши. Не е лека задачата да се справят с този нов живот на непознато място – трите момичета трябва да се справят с редица изпитания, предизвикани от местните тесногръди жители, едни от които клюкари и лицемери, други – действащи само за собствена печалба и трети – потънали в предразсъдъците си към непознатото. Марджан, Бахар и Лейла са чудесен пример за това как дори на такова място може да посееш семето на уютен и топъл дом стига човек да е заедно с любимите хора във всичко.

Открихте ли някъде себе си?